Съгласието включва замразяване на целия текущ санкционен списък за три години, което отлага всякакви нови дебати по темата до 2029 г.
Франция, която през последната седмица блокираше режима на индивидуални санкции, предложи да премахне ограниченията в замяна за ангажименти, включващи засилване на френското военно присъствие в Латвия и разговори за френско ядрено възпиране.
Латвийският премиер Андрис Кулбергс обяви, че страната ще продължи да прилага национални ограничения срещу Усманов и Фридман, въпреки че се въздържа от гласуване, и подчерта, че Латвия беше единствената държава‑членка, която „до самия край“ се противопостави на премахването им.
Украинският външен министър Андрий Сибиха осъди решението като „неоправдано“ и предупреди, че Русия ще възприеме това като победа, докато шведската външна министърка Мария Малмер Стенергард изрази дълбоко съжаление и призова ЕС да запази санкциите като ключов елемент в подкрепа на Украйна.
Според Financial Times, част от дипломатическия пакет може да е свързан с усилията на Париж за освобождаване на френски граждани, задържани в Азербайджан, което добавя допълнителен слой към сложната сделка.
Договорът трябваше да влезе в сила, ако всички държави‑членки изпратят писменото си съгласие до 18:00 ч. във вторник; един от дипломатите потвърди, че срокът беше спазен.
Критиците, включително някои балтийски и скандинавски страни, предупредиха, че подобен прецедент може да подкопае целостта на санкционния режим и да превърне санкциите в „разменна монета“ за политически цели.