Под ръководството на доц. Христо Прешленов, проф. Людмил Вагалински и директора на резерватa Красимира Костова е разкрито голямо термално съоръжение, заето от близо 6,8 декара – площ, сравнима с два пълни градски квартала.
Термините са били облицовани с мрамор, а по колоните са открити следи от червени и сини пигменти и златен варак, което свидетелства за изключителен лукс. Сложната хипокаустна система, интегрирана в подовете и стените, е аналогична на тази в известните антични центрове Ефес и Пергам.
В комплекса са открити басейни с гореща, топла и студена вода, зони за хранене, разговори, масажи, почивка и дори спортни площадки. Открити са и мраморни статуи, мозайки и обществени тоалетни, а близо до входовете са намерени елементи, подсказващи за контрол на достъпа според възрастовите групи.
Термините са функционирали според строго организиран график – жените ги посещавали преди обяд, а мъжете следобед. Това показва социалната роля на съоръжението като място за срещи и отдих в римската колония Деултум, основана за ветераните от Осми Августов легион, които са ползвали данъчни привилегии и са внесли римския начин на живот в региона.
Последните находки включват и първата в обекта колективна находка от костени пулове и пионки за бордови игри, напомнящи древен вариант на шах, което разкрива и развлекателната култура на жителите.
Краят на величествените терми е белязан от силно земетресение, последвано от голям пожар през 270 г. н. е., оставяйки трайни следи в археологическите пластове. Разкопките и реставрационните дейности продължават, като целят да възстановят и популяризират наследството на най‑ранната римска колония на българска територия.