Дебатът около миграцията в Германия се задълбочава, а Deutsche Welle отбелязва, че страната вече се характеризира като „страна на имигранти“, подкрепено от статистика на Федералната статистическа служба, според която през 2025 г. повече от трета част от жителите имат мигрантски произход.
Този съвременен контекст е далеч от историческото преживяване на германските емигранти. През 18‑вия век Бенджамин Франклин, един от бащите‑основатели на САЩ, предупреди германските преселници, че те никога няма да усвоят езика и обичаите на новата земя и че в бъдеще ще надмине местното население.
До 1820 г. около 150 000 германци са заминали за Америка, привлечени от обещания за земя и парични награди за всеки новодошъл. Пътуванията били изключително скъпи – приблизително равни на годишния доход на занаятчия – и често се осъществявали в тесни, заразени кабини, където болести като дизентерия, тиф и скарлатина били чести.
Същевременно изтокът също привличал германски емигранти. След манифеста на императрица Екатерина Велика през 1763 г., който обещавал безплатен транспорт, безплатна земя, данъчни облекчения и образование, хиляди германци се заселват в Русия, запазвайки езика и част от самоуправлението си.
През 19‑вия век американският континент отново се превръща в главна дестинация – общо около шест милиона германци напускат родината в търсене на по-добър живот, подтиквани от липса на работа, лоши реколти и глада.
След Втората световна война Германия се превръща в дестинация за гост‑работници. Между 1950‑те и 1960‑те години страната привлича около 14 млн. гост‑работници от Италия, Гърция, Испания, Португалия, Югославия и Турция, от които три милиона се установяват трайно.
Въпреки тези исторически миграционни вълни, интеграцията остава предизвикателство. Според историка Йохен Олтмер, дори трето‑ и четвъртото поколение мигранти често не се чувстват пълноправни членове на германското общество, което се отразява в продължаващите социални и политически дискусии.
Олтмер подчертава, че миграцията не е феномен на модерните времена, а естествен процес в човешката история, а общественото отношение към нея влияе върху икономическото възприятие. Той призовава политиците да поемат по-голяма отговорност за оформянето на бъдещето на германското общество, като признаят, че дискусията ще бъде трудна и болезнена.