Финансирането, съобщено от Световната банка, ще се насочи към възстановяване на пътища, мостове, електроснабдяване и хидроенергийни обекти, които бяха разрушени от огромната приливна вълна, предизвикана от внезапното срутване на ледник в Хималаите на границата между Непал и Тибет.
Оценките за щетите от бедствието достигат близо 4,8 млрд. долара – почти десет процента от брутния вътрешен продукт на Непал – и включват сериозни разрушения на транспортната мрежа, енергийни линии и няколко водноелектрически централа по река Тришули, където съоръженията бяха потънали под кал, камъни и отломки.
Броят на жертвите продължава да се увеличава; последните данни показват над 1 400 души загинали, а стотици хора остават търсени след като са изчезнали в разрушени сгради и тунели. Спасителните екипи се сблъскват с трудности поради разрушената инфраструктура и обилните количества отпадъци.
Причината за катастрофата беше внезапен обрив на ледникова маса, който съчетава лед, скали, кал и отломки. Първоначално се предполагаше земетресение, но американската геоложка служба (USGS) установи, че сеизмите са били породени от самото срутване, а не от земетресение.
Непалският финансов министър Свърним Уагле вече е посочил, че нуждите за възстановяване се оценяват между 4 и 5 млрд. долара. С оглед на мащаба на бедствието страната търси международна помощ и специализирана техника, а предоставеното от Световната банка спешно финансиране ще подпомогне първия етап от възстановяването.
България и Германия изразиха съболезнования към жертвите и пострадалите в Непал и Китай. Научни анализи, цитирани от Reuters, посочват, че затоплянето на Хималаите и свързаното с него топене на ледниците вероятно са допринесли за нестабилността на масите, въпреки че климатичните промени не могат да се смятат за единствена причина за конкретното срутване.