Споразумението, подписано в Ню Йорк на трите страни – Дания, Гренландия и САЩ – е продължение на традиционното сътрудничество по Северноатлантическия договор, но включва значително по-широки оборонни права за Съединените щати, включително модернизация на космическата база „Питуфик“ (Туле) и създаване на нови зони за отбрана в Нарсарсуак и Местервиг.
Текстът изрично признава, че народът на Гренландия е народ по смисъла на международното право и има право на самоопределение, като същевременно потвърждава териториалната цялост и суверенитета на Кралство Дания над архипелага.
Под новите условия американските самолети и военни кораби получават право да прелитат над и да кацат на всяко място в Гренландия, включително в териториалните води, а САЩ могат да създават допълнителни зони за отбрана и да разширяват съществуващите военни съоръжения без предварително ограничение, освен ако страните не се споразумеят друго.
Споразумението налага забрана за държави, които не са членове на НАТО или ЕС, да изграждат пилотирани или безпилотни военни инсталации в Гренландия, както и ограничения върху инвестиции в чувствителни сектори, за да се предотврати влияние от Русия, Китай или други извъналйанси.
В случай, че Гренландия упражни правото си на самоопределение и обяви независимост, договорът задължава новата държава да остане в НАТО и да поеме всички задължения за отбрана, предвидени в настоящото споразумение.
Бившият американски президент Доналд Тръмп, който преди подписването обяви споразумението за „безпрецедентно“ и заяви, че то ще защитава както Европа, така и Америка, бе посочен в доклад на The Guardian като ключов политически фактор, който е довел до окончателното споразумение след месеци оспорвания.
Новото споразумение се вписва в по-широката стратегия за засилване на НАТО присъствието в Арктика, където се наблюдава нарастващ интерес от страна на големите сили, а същевременно подчертава ангажимента на Дания и Гренландия към опазване на девствената околна среда и традиционните начин на живот на гренландците.